Прескочи към основното съдържание на страницата Прескочи до контекстното меню

Благодарствено писмо до д-р Лъчезар Томов, началник на Отделението по ортопедия и травматология

Здравейте,
Казвам се Благовест Тасков, на 24 години, живея в София.

През 2001-ва близо до Бургас претърпях инцидент с детска люлка - в резултат на това подбедрицата ми бе счупена на няколко места (точно в средата й), коста разкъса тъканите на крака ми и образува външна фрактура. Липсваха части от натрошените костици. По това време бях на 14 години.

След около 8 часа в болница се взе решение за операция, която извърши доктор Лъчезар Томов. Ако не се лъжа, по това време той бе в отпуск, но се върна за да ме оперира.

Операцията бе сложна - продължи близо 4 часа. В резултат от нея ми бяха поставени 4 пирона напречно на коста - два под и два над фрактурата, които излиза на около 6-8 сантиметра навън. Външно пироните бяха прикрепени със ситема, която ги натискаше здраво един към друг - по този начин начупени парчета кост вътре също се притискаха едно към друго. След 4 дни престой в болницата бях изпратен за довършване на лечението в болница в Горна Баня.
Останах с така поставените пирони и притискаща система 6 месеца, след което те бяха свалени (след час и половина операция) в същата болница в Горна Баня.

Предвид,  че по това време израствах на височина, лекарите бяха на мнение,  че кракът претърпял инцидент несъмнено ще бъде по-къс от другия.

От тогава минаха 10 години. Аз отдавна забравих за този инцидент. Днес  имам два еднакво дълги, здрави крака. Нямам външни тела в крака си. Спортувам, играя футбол, карам ски. Не съм имал никакви проблеми. Дори при влажно и мокро време никога не ме е боляло. Единственият ми спомен са няколко дребни външни белега  на местата,  на където бяха поставени пироните.

Искам да изкажа  благодарност, специално към опериращият лекар и екипа, извършил операцията.
Макар да бях мъничък по онова време помня неговата всеотдайност, откровенност и загриженост. За професионалните му качества смятам, че няма нужда от коментар. Искрено му желая да е жив, здрав, и да продължава да върши работата си по същият безупречен начин. Силно вярвам, че един ден ще можем да се срещнем, за да му благодаря лично.


Благовест Тасков