На неизвестния доктор.

Здравейте, искам от цялото си сърце и от цялото ни семейство да благодаря на д-ра /млад мъж, името на когото за съжаление не разбрах/ който тази вечер 30.8.2022 в 18.42 часа ни прие в спешния кабинет на УМБАЛ Бургас, толкова внимателен и прецизен и с такава любов се отнесе към 4-годишния ми син, че се радвам, че не съм напуснал България, а съм тук и със семейството ми градим обществото ни за по-добро. Заедно с него бе и медицинската сестра, която го проми и превърза и разбира се единственото име, което виждам от листа за преглед, е на д-р Лилия Линкова, която от своя страна също го прегледа. Огромно благодаря, благодаря и на целия екип на спешната помощ, които отработваха още няколко други лица едновременно. Тези хора не са просто професионалисти, а сърцати и самоотвержени бойци, които за разлика от мен, който от предния ден знам какво ще работя на следващия, отиват изправени, както и всички полицаи и пожарникари, пред неизвестността и посрещат смело и с риск за своето собствено здраве всеки, който в нужда ги потърси за помощ. Струва си да живееш сред такива хора. Струва си да си част от общество, изградено от любовта към ближния, защото тяхното е далеч повече от професия или занятие, то е призвание и цялостно отношение към живота, не само собствения, но този на неизвестния непознат и вероятно такъв, който никога няма повече да срещнат, човек, на когото са помогнали така, като че е някой от собственото им семейство. Знаех, че има надежда за моята скъпа страна и че си е струвало да остана и да посрещам моите трудности, да изградя моята България, да помогна на моите непознати.

Благодаря на Бог за такива хора. Бог да им дава сили да не се отказват, но да творят добро, докато са живи.

Благодаря, докторе!“

от татко Станимир, мама Христина, сестричката Сара и героя Сами